Уморих се...
Уморих се да бъда аз човек,
разцепващ въздухът на две,
уморих се, век след век,
кръвта във вените ми да тече.
За света съм най-опасен,
докосващ всеки миг,
никога със себе си не съм съгласен
и не чувам ничий вик.
Като проклятие падам над Земята,
руша, градя и завладявам,
търся пролуки и в необята,
с надежда Вселената да покорявам.
Ненаказан едва ли ще остана,
но защо да мисля за това,
сега човешкото във мен въстана,
жертва е само моята душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елeна Все права защищены
Страхотно много ме развълнува! 
