elenasim1 (Елeна) elenasim1 (Елeна)
1 178
Aug 25, 2011, 6:45 PM

Уморих се...

  Poetry » Other
876 0 10

Уморих се да бъда аз човек,

разцепващ въздухът на две,

уморих се, век след век,

кръвта във вените ми да тече.

За света съм  най-опасен,

докосващ всеки миг,

никога със себе си не съм съгласен

и не чувам ничий вик.

Като проклятие падам над Земята,

руша, градя и завладявам,

търся пролуки и в необята,

с надежда Вселената да покорявам.

Ненаказан едва ли ще остана,

но защо да мисля за това,

сега човешкото във мен въстана,

жертва е само моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0