25 ago 2011, 18:45

Уморих се... 

  Poesía » Otra
749 0 10

Уморих се да бъда аз човек,

разцепващ въздухът на две,

уморих се, век след век,

кръвта във вените ми да тече.

За света съм  най-опасен,

докосващ всеки миг,

никога със себе си не съм съгласен

и не чувам ничий вик.

Като проклятие падам над Земята,

руша, градя и завладявам,

търся пролуки и в необята,

с надежда Вселената да покорявам.

Ненаказан едва ли ще остана,

но защо да мисля за това,

сега човешкото във мен въстана,

жертва е само моята душа.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??