Купени истини, продадени любови,
сива, мрачна, изтощена есен...
Стари усмивки, сълзи и болки - нови,
една до край недоизпята песен.
Повяхнал спомен, небе без звезди,
ту тайнствен, ту натрапчив аромат.
Безчувствени, безжизнени очи...
Тъмен, ала блед, безличен цвят.
Кълбо прах, студен пясък,
без стъпки, без следи...
Светлина без капка блясък,
страшни, но празни молби...
Вълни, разбиващи се в нищото,
парченца от чужди души.
Конец без край, изгубил нишката,
иглата я няма, няма следи.
Изплакани грешки на стара любов,
игра без край и без начало.
Само сърце, без подслон, без покров,
безжизнено и мъртво тяло...
Открехнати чувства за страшни лъжи,
подведена, наивна бивша сълза.
Размазан грим, безцелни стрели,
изтощена, но работеща ръка...
Влак без релси и без гара,
въже, изплетено от тъмни нишки.
Студен и леден огън, който не пари,
отдавна изречени скучни въздишки...