22.06.2007 г., 16:11

Untitled...

1K 0 1
Купени истини, продадени любови,
сива, мрачна, изтощена есен...
Стари усмивки, сълзи и болки - нови,
една до край недоизпята песен.
Повяхнал спомен, небе без звезди,
ту тайнствен, ту натрапчив аромат.
Безчувствени, безжизнени очи...
Тъмен, ала блед, безличен цвят.
Кълбо прах, студен пясък,
без стъпки, без следи...
Светлина без капка блясък,
страшни, но празни молби...
Вълни, разбиващи се в нищото,
парченца от чужди души.
Конец без край, изгубил нишката,
иглата я няма, няма следи.
Изплакани грешки на стара любов,
игра без край и без начало.
Само сърце, без подслон, без покров,
безжизнено и мъртво тяло...
Открехнати чувства за страшни лъжи,
подведена, наивна бивша сълза.
Размазан грим, безцелни стрели,
изтощена, но работеща ръка...
Влак без релси и без гара,
въже, изплетено от тъмни нишки.
Студен и леден огън, който не пари,
отдавна изречени скучни въздишки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма смисъл Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Според мен е добро. Странно,че е останало недооценено.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...