24 апр. 2024 г., 17:54

Упование

769 0 0

Губя, изоставям, лишавам се,
Пренебрегвам, изхвърлям, изтривам,
Отпращам, отблъсквам, прекратявам,
Изтръгвам, обезсилвам, умъртвявам....

Изпразвам, изключвам, ограждам...какво?
Празни хора, кухи думи, тежки мисли.

Обещания, полупризнания, полулъжи, полутерзания
Изкушения, изкупления, обвинения...
Невъзможности, безполезности, заслепения...
Съжаления, разкаяния, нощни бдения ...и безумия!
Не отстъпвам,не склонявам,не поддавам,
Не изоставям, не се съгласявам, не допускам,
Воювам, не побеждавам, кървя, намалявам...

Тънка кожица с душа... но оживявам!
Дишам още и пулсирам, не умирам, не потъвам...
Нося се с криле въздушни, непокорна, непослушна,
Дразнеща и горделива, цяла в рани , ала жива!
Нямам нищо, искам всичко, хем нещастна, хем с усмивка
Как на друг да се разкрия? Пълен е светът с надежда,

Шарен, дръпнат, подъл, крехък, непостигнат, необмислен,
Несвободен, луд, объркан, джунгла, пустош, мрак, спасение...
Да избягам, да се скрия, да издъхна, да премина, да изплувам
Да оцелея, да заспя и да забравя, да не сънувам, да не мечтая...
През решетка, на верига, зад стените, не разбирам...
Всеки ден, на всяко място, без почивка, ежечасно, с всички сили
И без милост, без страдание, без мисъл, пазя, кътам и се моля
Мойто „аз“ и мойта волност Бог за мене да опази...


                      лято 2013

   
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Neli Kaneva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...