Губя, изоставям, лишавам се,
Пренебрегвам, изхвърлям, изтривам,
Отпращам, отблъсквам, прекратявам,
Изтръгвам, обезсилвам, умъртвявам....

Изпразвам, изключвам, ограждам...какво?
Празни хора, кухи думи, тежки мисли.

Обещания, полупризнания, полулъжи, полутерзания
Изкушения, изкупления, обвинения...
Невъзможности, безполезности, заслепения...
Съжаления, разкаяния, нощни бдения ...и безумия!
Не отстъпвам,не склонявам,не поддавам,
Не изоставям, не се съгласявам, не допускам,
Воювам, не побеждавам, кървя, намалявам...

Тънка кожица с душа... но оживявам!
Дишам още и пулсирам, не умирам, не потъвам...
Нося се с криле въздушни, непокорна, непослушна,
Дразнеща и горделива, цяла в рани , ала жива!
Нямам нищо, искам всичко, хем нещастна, хем с усмивка
Как на друг да се разкрия? Пълен е светът с надежда,

Шарен, дръпнат, подъл, крехък, непостигнат, необмислен,
Несвободен, луд, объркан, джунгла, пустош, мрак, спасение...
Да избягам, да се скрия, да издъхна, да премина, да изплувам
Да оцелея, да заспя и да забравя, да не сънувам, да не мечтая...
През решетка, на верига, зад стените, не разбирам...
Всеки ден, на всяко място, без почивка, ежечасно, с всички сили
И без милост, без страдание, без мисъл, пазя, кътам и се моля
Мойто „аз“ и мойта волност Бог за мене да опази...

                      лято 2013