Уроци...
ядосан може би бе на Луната,
че не беше цяла,а половинеста,
прикрита умело от нощта чрез мрака!
Слънчево утро посея светлина на Земята,
и спомена за вятъра изчезна,
а спомените с тебе още са в мене.
Докога така ще си припомням?
Уроци доста ти ми преподаде,
но защо понякога за тебе ми се плаче...
Какво си ти-един прокуден лош период от живота ми...
Дано Слънцето прогони и спомена за теб,както бурния вятър!
15.01.2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены