lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
571 11883
15 янв. 2007 г., 14:03

Уроци... 

  Поэзия
506 0 8
Вятър буен тази нощ беснееше
ядосан може би бе на Луната,
че не беше цяла,а половинеста,
прикрита умело от нощта чрез мрака!

Слънчево утро посея светлина на Земята,
и спомена за вятъра изчезна,
а спомените с тебе още са в мене.
Докога така ще си припомням?

Уроци доста ти ми преподаде,
но защо понякога за тебе ми се плаче...
Какво си ти-един прокуден лош период от живота ми...
Дано Слънцето прогони и спомена за теб,както бурния вятър!
15.01.2007г.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравче с нещо мое!
    Със залеза и спомените гаснат,
    да можеха съвсем да изгорят,
    пожарът в мене се разрастна...
    а спомените... все болят...
    * * *
    Спомените не изчезват, но избледняват - това е от части утеха, за този, който иска да забрави!
  • Благодаря ти много Хриси!
  • Много ви благодаря мили приятели!Искам всичките да ви прегърна силно...
    Благодаря ви,че ви има!
  • Човек без спомени е... какво беше там Най-добре е да помним само хубавите мигове!
  • Още колко ли уроци ще имаме?!
    Поздрави, мила
  • Важното е да си научила стойностните неща в живота!Поздрави за стиха!
  • Много ми харесваш в началото
  • Хубав стих, Галя!!!
    Поздрави!!!
    п.с. Виж последните два реда. Нещо се губи ритъма.
Предложения
: ??:??