15.01.2007 г., 14:03

Уроци...

643 0 8
Вятър буен тази нощ беснееше
ядосан може би бе на Луната,
че не беше цяла,а половинеста,
прикрита умело от нощта чрез мрака!

Слънчево утро посея светлина на Земята,
и спомена за вятъра изчезна,
а спомените с тебе още са в мене.
Докога така ще си припомням?

Уроци доста ти ми преподаде,
но защо понякога за тебе ми се плаче...
Какво си ти-един прокуден лош период от живота ми...
Дано Слънцето прогони и спомена за теб,както бурния вятър!
15.01.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравче с нещо мое!
    Със залеза и спомените гаснат,
    да можеха съвсем да изгорят,
    пожарът в мене се разрастна...
    а спомените... все болят...
    * * *
    Спомените не изчезват, но избледняват - това е от части утеха, за този, който иска да забрави!
  • Благодаря ти много Хриси!
  • Много ви благодаря мили приятели!Искам всичките да ви прегърна силно...
    Благодаря ви,че ви има!
  • Човек без спомени е... какво беше там Най-добре е да помним само хубавите мигове!
  • Още колко ли уроци ще имаме?!
    Поздрави, мила

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...