Знаеш ли, не знаеш брате,

исках цар да стана.

и

богат да бъда и да властвам,

по голям от мен да няма!

Ходих аз да диря брод,

да намеря прост народ,

дето да са будали,

да ме слушат с две уши.

Аз акъл ще им раздавам

Щедро ще им подарявам

И ще си живея царски

Ще си властвам господарски

Па излезнах аз от село

и започнах славно дело

де ми стига поглед тръгнах

и дори се не обърнах

Минах две села и трето

па в четвъро сигнах

и нали съм тарикат,

право в кметството отидох

Работа си там потърсих,

исках секретар да бъда,

щом устата си отворих -

всичко ми потръгна.

Всичко знам и всичко мога,

пак устата ми не млъкна,

Брате вместо секретар,

ме направиха козар.

Работа аз нямам там

При козите и тревите

Но накря аз се сетих

Скоро ще си ям ушите

Поработих ден до пладне

Па ме домързя отново

И набързо моита царска песен,

се запя на ново

Аз акъл ще ви раздавам,

имам много – подарявам

и ще си живея царски,

ще си властвам , господарски

Бре как чуват тези хора

и акъл не искат, май от царя който,

на козите виметата стиска.

Щом събраха се - наритаха,

натупаха ме здраво ,

но да си призная май че с право.

И да знаеш брате

,че животът дава

не туй що искаш

А туй що заслужаваш.