Урок по анатомия- 2

Аз първият урок по анатомия

не съм забравил, ето цял живот,

че първата дисекция, която помня

ме буди често целият във пот...

... Възможно ли е „бивш човек” да има,

или това е скица от атлас?...

... Той имал ли е близки и любима

и правил ли е глупости от страст?...

Лежи сега на масата разголен-

без гибелни илюзии, без свян,

а всеки във един живот подобен

могъл би и да се окаже там...

Какъв е бил той?... И какво е чувствал?...

Какво в „отсамният живот” е преживял?...

Дали Любов голяма е пропуснал,

или наследство на хазарт е проиграл?...

Освен трупа си той какво оставя?

И на света какво ли завеща:

историята да не го забравя

на крематориума след пещта!...

А нерви, мускули, отверстия

и сухожилия, в объркан ход,

приемаме за съкратена версия

на щурото премеждие- Живот...

Но този труп на масата положен

с изсъхнали, безизразни очи

е като ребус невъзможно сложен...

... Душата само знае, но мълчи...

Ала душата му къде ли е?... Къде ли?...

Живот със него споделила- груб.

Къде ли скита се?... В кои предели,

напуснала безжизнения труп.

И може би отнейде тя го гледа,

самата гола не изпитва срам,

от тая толкова абсурдна сгледа

със тялото лежащо мъртво там...

А друго тяло няма как да има,

сама ще скита тя из Вечността-

безсмъртието ще е нетърпимо

без чувствената тръпка на плътта...

... А за „оттатък”?... О за там е ясно.

Зависи от това, какъв си бил:

за праведните всичко е прекрасно,

но плащаш вечно ако си грешил...

Но плаща всички грехове душата,

единствено безсмъртна в „оня” свят,

макар че те ведно грешат с телата

погледнеш ли във Времето назад!...

... Разрязан труп... И формалин... Студенти.

Животът- в най-бруталния му вид...

... А нещо обяснява асистента,

опитвайки да бъде духовит...

Коста Качев

14.07.2013.