Урок по анатомия- 2
Урок по анатомия- 2
Аз първият урок по анатомия
не съм забравил, ето цял живот,
че първата дисекция, която помня
ме буди често целият във пот...
... Възможно ли е „бивш човек” да има,
или това е скица от атлас?...
... Той имал ли е близки и любима
и правил ли е глупости от страст?...
Лежи сега на масата разголен-
без гибелни илюзии, без свян,
а всеки във един живот подобен
могъл би и да се окаже там...
Какъв е бил той?... И какво е чувствал?...
Какво в „отсамният живот” е преживял?...
Дали Любов голяма е пропуснал,
или наследство на хазарт е проиграл?...
Освен трупа си той какво оставя?
И на света какво ли завеща:
историята да не го забравя
на крематориума след пещта!...
А нерви, мускули, отверстия
и сухожилия, в объркан ход,
приемаме за съкратена версия
на щурото премеждие- Живот...
Но този труп на масата положен
с изсъхнали, безизразни очи
е като ребус невъзможно сложен...
... Душата само знае, но мълчи...
Ала душата му къде ли е?... Къде ли?...
Живот със него споделила- груб.
Къде ли скита се?... В кои предели,
напуснала безжизнения труп.
И може би отнейде тя го гледа,
самата гола не изпитва срам,
от тая толкова абсурдна сгледа
със тялото лежащо мъртво там...
А друго тяло няма как да има,
сама ще скита тя из Вечността-
безсмъртието ще е нетърпимо
без чувствената тръпка на плътта...
... А за „оттатък”?... О за там е ясно.
Зависи от това, какъв си бил:
за праведните всичко е прекрасно,
но плащаш вечно ако си грешил...
Но плаща всички грехове душата,
единствено безсмъртна в „оня” свят,
макар че те ведно грешат с телата
погледнеш ли във Времето назад!...
... Разрязан труп... И формалин... Студенти.
Животът- в най-бруталния му вид...
... А нещо обяснява асистента,
опитвайки да бъде духовит...
Коста Качев
14.07.2013.
© Коста Качев All rights reserved.
