Урок по доброта
Там... във старата гора,
под най-красивата елха,
Зайче Байче пакостливо
точи зъбки много диво
по кората на дървото
и по клонките, защото
то коремчето си празно,
да засити бе му важно...
И нали бе тя добричка,
примири се днес самичка,
дългоушко да нахрани
без снагата си да брани,
с клонки да го нагости
с боров мед да заслади,
та дано за благодарност
да покаже солидарност.
Мина час, а после два,
малък Зайко се не спря.
Напорист бе, затова
викна младата елха:
„Хайде, Малчо, стига вече,
позапри се, ти, човече!
Мен горката пожали
и глада си озапти!"
Но молбата той не чу,
стисна лапки и току
зъбки остри да наточи,
ужасен със вик подскочи.
Елхичката с поглед строг
шишарка метна за урок,
що чукна Зайко по главата
за да „види“ добротата.
13.10.2022
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
