tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21243
14.10.2022 г., 10:55 ч.

Урок по доброта 

  Поезия » За деца
575 3 11

 

Там... във старата гора,
под най-красивата елха,
Зайче Байче пакостливо
точи зъбки много диво
по кората на дървото
и по клонките, защото
то коремчето си празно,
да засити бе му важно...

 

И нали бе тя добричка,
примири се днес самичка,
дългоушко да нахрани
без снагата си да брани,
с клонки да го нагости
с боров мед да заслади,
та дано за благодарност
да покаже солидарност.

 

Мина час, а после два,
малък Зайко се не спря.
Напорист бе, затова
викна младата елха:
„Хайде, Малчо, стига вече,
позапри се, ти, човече!
Мен горката пожали
и глада си озапти!"

 

Но молбата той не чу,
стисна лапки и току
зъбки остри да наточи,
ужасен със вик подскочи.
Елхичката с поглед строг
шишарка метна за урок,
що чукна Зайко по главата
за да „види“ добротата.

 

13.10.2022

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Добротата е най-добрият учител »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??