25 июл. 2009 г., 11:31

Усещане

1K 0 32

Случайно усетих

плахия полъх
на нежния бриз

от морето,
с наслада очите

бавно притворих,
погали дори

и лицето.
По устните мина,

докосна устата -
гърдите

с ласка греховна,
палаво стигна

чак до бедрата,
предизвика

миг безтегловност.
Замина си тихо,

както пристигна,
соления дъх

ми остави,
някъде в мене

болка изригна...
Най-нежния бриз

не забравих.

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Най-нежния бриз
    не забравих."
    Затова си такава прекрасна...не забравяш нежните неща..
  • И на теб, най-топлите прегръдки Криси!
    Благодаря ти от сърце!
  • Чак аз усетих този бриз, на 500 км
    Прегръдки на теб и морето! И бриза
  • Появяват се Дори, рядко, но се появяват.Понякога само като мираж, но и това стига!
    Насе, това не се забравя, оставя следи!
    Ани, и без тях не може, така е по-интересен света!
    Прегръдки за вас!
  • Ееееей, страсти и нежност се вихрят тук. Поздрав, Валка

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...