Случайно усетих
плахия полъх
на нежния бриз
от морето,
с наслада очите
бавно притворих,
погали дори
и лицето.
По устните мина,
докосна устата -
гърдите
с ласка греховна,
палаво стигна
чак до бедрата,
предизвика
миг безтегловност.
Замина си тихо,
както пристигна,
соления дъх
ми остави,
някъде в мене
болка изригна...
Най-нежния бриз
не забравих.
© Валка All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
