Jul 25, 2009, 11:31 AM

Усещане

  Poetry » Love
1K 0 32

Случайно усетих

плахия полъх
на нежния бриз

от морето,
с наслада очите

бавно притворих,
погали дори

и лицето.
По устните мина,

докосна устата -
гърдите

с ласка греховна,
палаво стигна

чак до бедрата,
предизвика

миг безтегловност.
Замина си тихо,

както пристигна,
соления дъх

ми остави,
някъде в мене

болка изригна...
Най-нежния бриз

не забравих.

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Най-нежния бриз
    не забравих."
    Затова си такава прекрасна...не забравяш нежните неща..
  • И на теб, най-топлите прегръдки Криси!
    Благодаря ти от сърце!
  • Чак аз усетих този бриз, на 500 км
    Прегръдки на теб и морето! И бриза
  • Появяват се Дори, рядко, но се появяват.Понякога само като мираж, но и това стига!
    Насе, това не се забравя, оставя следи!
    Ани, и без тях не може, така е по-интересен света!
    Прегръдки за вас!
  • Ееееей, страсти и нежност се вихрят тук. Поздрав, Валка

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...