26 июл. 2017 г., 22:23

Усещане

515 0 0

Как да го живея лесно

тоз живот във днешно време?

Умствено, че и телесно

гъна се под сложно стреме.

 

Пътят ми е все разкалян,

А краката са ми боси.

Вятърът – и той нахален,

във чувала си ме носи.

 

Както и да се преструвам,

Както и да го увъртам

нищо вече аз не струвам...

Дом в душата си не свъртам

 

Лъже – думи ме спохождат,

че доброто все ме чака.

Куп лъжци при мен дохождат

И на ъгъл, и на пряка.

 

Но усещам ОТДАЛЕЧЕ:

времето ще се обърне.

Тъй, че съм наясно вече –

хубавото ще се върне.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....