Jul 26, 2017, 10:23 PM

Усещане

  Poetry » Other
517 0 0

Как да го живея лесно

тоз живот във днешно време?

Умствено, че и телесно

гъна се под сложно стреме.

 

Пътят ми е все разкалян,

А краката са ми боси.

Вятърът – и той нахален,

във чувала си ме носи.

 

Както и да се преструвам,

Както и да го увъртам

нищо вече аз не струвам...

Дом в душата си не свъртам

 

Лъже – думи ме спохождат,

че доброто все ме чака.

Куп лъжци при мен дохождат

И на ъгъл, и на пряка.

 

Но усещам ОТДАЛЕЧЕ:

времето ще се обърне.

Тъй, че съм наясно вече –

хубавото ще се върне.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...