Как да го живея лесно

тоз живот във днешно време?

Умствено, че и телесно

гъна се под сложно стреме.

Пътят ми е все разкалян,

А краката са ми боси.

Вятърът – и той нахален,

във чувала си ме носи.

Както и да се преструвам,

Както и да го увъртам

нищо вече аз не струвам...

Дом в душата си не свъртам

Лъже – думи ме спохождат,

че доброто все ме чака.

Куп лъжци при мен дохождат

И на ъгъл, и на пряка.

Но усещам ОТДАЛЕЧЕ:

времето ще се обърне.

Тъй, че съм наясно вече –

хубавото ще се върне.