Толкова малки, а бяха сами,
като птици затворени в клетка.
По очите им сухи сълзи,
а в душите - неразписана сметка.
Светлината им беше мечта,
а прегръдката - рядка награда.
Нашепваха “мамо“ в нощта,
но тишината няма остава.
С мислите си рисуват свят,
в който някой ги чака с обичане.
Но отвръща самотата със хлад
и разбива на части мечтите им. ...