10 дек. 2006 г., 09:25

Усещане

840 0 2
Усещам, че не съм сама.
Усещам, присъствието ти зад гърба.
Усещам, твойта топлина.
Усещам, че отново аз съм жива.
Усещам, че до мен за винаги ще си.
Усещам, чуства неусещани преди.

Как да те накарам да го разбереш?
Как да ти докажа, че до тебе съм и аз?
Как да те накарам да повярваш в моя глас?
Как да ти призная, че обичам теб сега?
Как ще ми повярваш на това?
Как да ти докажа, че за мен една си на света?

Любовта, с която сутрин се събуждам и живея.
Любовта, с която винаги се смея.
Любовта, с която всеки ден копнея.
Любовта, с която се усещам и дивея.
Любовта, с която теб обичам.
Любовта, с която в теб се вричам.

Усещам дъха ти по кожата своя
усещам ,че съм само твоя.
Усещам прегръдка мека като сатен,
усещам как заспиваш сгушен до мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Ангарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обичам съвети!
    Благодаря и ще се стремя да не допускам подобни грешки отниво!
  • Вяра, някои от стиховете ти са в диалогова форма. Използвай пряка реч или кавички, за да се различават думите на героите, иначе трудно се разбира за какво става въпрос.
    И тези безкрайни повторения не са за предпочитане.
    Разбира се, това е само един добронамерен съвет.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...