Dec 10, 2006, 9:25 AM

Усещане

  Poetry
845 0 2
Усещам, че не съм сама.
Усещам, присъствието ти зад гърба.
Усещам, твойта топлина.
Усещам, че отново аз съм жива.
Усещам, че до мен за винаги ще си.
Усещам, чуства неусещани преди.

Как да те накарам да го разбереш?
Как да ти докажа, че до тебе съм и аз?
Как да те накарам да повярваш в моя глас?
Как да ти призная, че обичам теб сега?
Как ще ми повярваш на това?
Как да ти докажа, че за мен една си на света?

Любовта, с която сутрин се събуждам и живея.
Любовта, с която винаги се смея.
Любовта, с която всеки ден копнея.
Любовта, с която се усещам и дивея.
Любовта, с която теб обичам.
Любовта, с която в теб се вричам.

Усещам дъха ти по кожата своя
усещам ,че съм само твоя.
Усещам прегръдка мека като сатен,
усещам как заспиваш сгушен до мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обичам съвети!
    Благодаря и ще се стремя да не допускам подобни грешки отниво!
  • Вяра, някои от стиховете ти са в диалогова форма. Използвай пряка реч или кавички, за да се различават думите на героите, иначе трудно се разбира за какво става въпрос.
    И тези безкрайни повторения не са за предпочитане.
    Разбира се, това е само един добронамерен съвет.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...