Dec 10, 2006, 9:25 AM

Усещане

  Poetry
839 0 2
Усещам, че не съм сама.
Усещам, присъствието ти зад гърба.
Усещам, твойта топлина.
Усещам, че отново аз съм жива.
Усещам, че до мен за винаги ще си.
Усещам, чуства неусещани преди.

Как да те накарам да го разбереш?
Как да ти докажа, че до тебе съм и аз?
Как да те накарам да повярваш в моя глас?
Как да ти призная, че обичам теб сега?
Как ще ми повярваш на това?
Как да ти докажа, че за мен една си на света?

Любовта, с която сутрин се събуждам и живея.
Любовта, с която винаги се смея.
Любовта, с която всеки ден копнея.
Любовта, с която се усещам и дивея.
Любовта, с която теб обичам.
Любовта, с която в теб се вричам.

Усещам дъха ти по кожата своя
усещам ,че съм само твоя.
Усещам прегръдка мека като сатен,
усещам как заспиваш сгушен до мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обичам съвети!
    Благодаря и ще се стремя да не допускам подобни грешки отниво!
  • Вяра, някои от стиховете ти са в диалогова форма. Използвай пряка реч или кавички, за да се различават думите на героите, иначе трудно се разбира за какво става въпрос.
    И тези безкрайни повторения не са за предпочитане.
    Разбира се, това е само един добронамерен съвет.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...