Как искам да ти повярвам,
но защо ли не мога?
Защо ли само мисълта ми за теб
поражда тревога?
От светлината ти се страхувам,
защото ме заслепява,
а мисълта, че греша,
покой не ми дава?!...
Опитвам се тъмнината си
да мога сама да пробия.
Опитвам се, но не мога
мъката си да скрия.
Сякаш внезапна лавина
върху мен се изсипа
и сякаш завинаги
пътя към теб тя засипа...
© Анна Попова Все права защищены
но защо ли не мога?
Защо ли само мисълта ми за теб
поражда тревога?,,
Хареса ми...