28.05.2008 г., 15:38

Усещане

1K 0 9
 

Как искам да ти повярвам,

но защо ли не мога?

Защо ли само мисълта ми за теб

поражда тревога?

 

От светлината ти се страхувам,

защото ме заслепява,

а мисълта, че греша,

покой не ми дава?!...

 

Опитвам се тъмнината си

да мога сама да пробия.

Опитвам се, но не мога

мъката си да скрия.

 

Сякаш внезапна лавина

върху мен се изсипа

и сякаш завинаги

пътя към теб тя засипа...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...