Как искам да ти повярвам,
но защо ли не мога?
Защо ли само мисълта ми за теб
поражда тревога?
От светлината ти се страхувам,
защото ме заслепява,
а мисълта, че греша,
покой не ми дава?!...
Опитвам се тъмнината си
да мога сама да пробия.
Опитвам се, но не мога
мъката си да скрия.
Сякаш внезапна лавина
върху мен се изсипа
и сякаш завинаги
пътя към теб тя засипа...
© Анна Попова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
