Усещане за дъжд...

Усещане за дъжд...

Този дъжд прилича на самотник!

Плаче по щастливите прозорци.

Моли за внимание и обич,

докато не го прогони слънце...

Този дъжд прилича на бездомник!

Знае улиците наизуст.

Лее се от счупената стомна

Божия. Умира в шепа пръст...

Този дъжд прилича на любовник!

С ръце, по-меки от коприна

докосва. Но преди да се опомниш,

той е тръгнал... той си е заминал...