Усещане за дъжд...
Този дъжд прилича на самотник!
Плаче по щастливите прозорци.
Моли за внимание и обич,
докато не го прогони слънце...
Този дъжд прилича на бездомник!
Знае улиците наизуст.
Лее се от счупената стомна
Божия. Умира в шепа пръст...
Този дъжд прилича на любовник!
С ръце, по-меки от коприна
докосва. Но преди да се опомниш,
той е тръгнал... той си е заминал...