Още лятото уж е в разгара си,
но цъфтят,
прецъфтяват липите.
И тревожният крясък на гларуси
сякаш грабва,
отнася мечтите.
Още вятър лудува в косите ни
и сърцата замират
във трепети.
А душите - от нежност преситени,
се опиват
от сладостни шепоти...
Ала хладните плажови пясъци
будят утринни тръпки
невесели.
И сърцата - с забавени тласъци,
предусещат сигналите
есенни.
© Славка Любенова Все права защищены