Още лятото уж е в разгара си,
но цъфтят,
прецъфтяват липите.
И тревожният крясък на гларуси
сякаш грабва,
отнася мечтите.
Още вятър лудува в косите ни
и сърцата замират
във трепети.
А душите - от нежност преситени,
се опиват
от сладостни шепоти...
Ала хладните плажови пясъци
будят утринни тръпки
невесели.
И сърцата - с забавени тласъци,
предусещат сигналите
есенни.
© Славка Любенова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
