Навън звъни невинно песнопоят
на птиците, израснали в тъга.
Часът е ранен, но все още не е моят.
Мъглата се разнася с утринта.
Пералнята премята одеяло,
стаята изпълва въздух чист.
На Бродски бродя из душата-огледало.
Денят ми влиза през прозореца лъчист.
Навън е още девственото лято,
маранята ленива е в застой.
Душата ми празнува ренесанса
в природата, а още чака свой. ...