Лятна утрин
Навън звъни невинно песнопоят
на птиците, израснали в тъга.
Часът е ранен, но все още не е моят.
Мъглата се разнася с утринта.
Пералнята премята одеяло,
стаята изпълва въздух чист.
На Бродски бродя из душата-огледало.
Денят ми влиза през прозореца лъчист.
Навън е още девственото лято,
маранята ленива е в застой.
Душата ми празнува ренесанса
в природата, а още чака свой.
Животът е в мига на необята,
в прохлада на зачеващия ден.
И да го търсиш другаде, о братко,
ще се натъкнеш на тупик обезличен.
Животът е сега, на утринта в покоят,
на мисълта във бурното море.
И по-добре да си в дома изгнаник морен,
отколкото в света да луташ се без цел.
Без страст и вдъхновение не се живее,
но далеч по-зле е да си сам.
Защото интелектуалното е във косите вятър,
докато тленното е на душата храм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени
