27 нояб. 2008 г., 11:52

Усещане за мъж

802 0 2

Ти ли си този,

който съблича душата ми

ден подир ден...

и както вятъра

оголва дървета навън,

сваляш

лист след лист от мен?...

 

Ти ли си този,

който владее съня ми

нощ подир нощ...

и както луната е знак

за любовно настроение,

ти ме зареждаш

с вълшебно копнение?...

 

Ти ли ми даваш

надежда и сила,

ти ли си моята

нежна закрила,

пристана тих

за уморена скитница,

острова красив

за волната птица?!

 

Ти ли си този...

истинският?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нежно и изстрадано. Хареса ми, макар че на места губя ритъма. Пиши!
  • Много хубав стих, Ани!
    Поздрави и добре дошла!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...