Nov 27, 2008, 11:52 AM

Усещане за мъж

  Poetry » Love
799 0 2

Ти ли си този,

който съблича душата ми

ден подир ден...

и както вятъра

оголва дървета навън,

сваляш

лист след лист от мен?...

 

Ти ли си този,

който владее съня ми

нощ подир нощ...

и както луната е знак

за любовно настроение,

ти ме зареждаш

с вълшебно копнение?...

 

Ти ли ми даваш

надежда и сила,

ти ли си моята

нежна закрила,

пристана тих

за уморена скитница,

острова красив

за волната птица?!

 

Ти ли си този...

истинският?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нежно и изстрадано. Хареса ми, макар че на места губя ритъма. Пиши!
  • Много хубав стих, Ани!
    Поздрави и добре дошла!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...