10 февр. 2013 г., 13:43

Усещане за полет

1.3K 0 19

Притихнало, очаквано присъствие.
С ухание
и страст
по неразумното.

И полъх на крила от нежност -
безвремие,
родено
в пълнолуние.

Потичат капките кармичност.
Съдбата -
натежала
от красиви истини.

И вече зная,че за този полет,
на Теб
душата си
съм предостъпила.

 

Весела ЙОСИФОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много сърдечно,почувствах полета!Поздрав!
  • прекрасно, Весела! красотата е в твоята поезия!
  • Къде се изгуби тази Йосифова - няма я тук да си "събере" похвалите!... Да не би отговорът на загадката да се крие в последния куплет:

    "И вече зная,че за този полет,
    на Теб
    душата си
    съм предостъпила."

    Дали е отлетяла и накъде?
  • Красиво, песенно, влюбено! Много ми хареса!
    Сърдечен поздрав от мен!
  • Емоционално и красиво, привет!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...