14 мар. 2017 г., 20:45

Усещане за пролет

530 5 7

Последни зимни напъни - 

напразни. 

Пълно е с кокичета-в градините, 

в ръцете на момичета. 

 

 

Капчуци капят още в зори, 

снегът се разтопи. 

Пързалката на локва стана 

и гледа с пясъчни очи. 

 

След ден-два ще се изпари. 

 

На пролет замириса. 

Сърцето тъжната си риза скъса 

На лалето се усмихва. 

Радост в душата му притихва. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Образно и вълнуващо Васе, много силно!
  • Прекрасно и пролетно ми стана, Васе! Много образно си описала прехода между зимата и пролетта! Поздрав и от мен!
  • Ех, откога я чакам и аз тази пролет... Поздрави, Васе!
  • Пролетта е сезон на пробуждането,на соковете тръгнали от земята към небето... Те носят цветни аромати,които съзряват в плодове.Браво! Уловени са метаморфозите в природата и в чувствата.😍
  • Отлично предаваш очакването на пролетта, Васи! Нали "и след най-дългата зима идва пролет!" П оздрав!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...