Mar 14, 2017, 8:45 PM

Усещане за пролет

  Poetry
527 5 7

Последни зимни напъни - 

напразни. 

Пълно е с кокичета-в градините, 

в ръцете на момичета. 

 

 

Капчуци капят още в зори, 

снегът се разтопи. 

Пързалката на локва стана 

и гледа с пясъчни очи. 

 

След ден-два ще се изпари. 

 

На пролет замириса. 

Сърцето тъжната си риза скъса 

На лалето се усмихва. 

Радост в душата му притихва. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Образно и вълнуващо Васе, много силно!
  • Прекрасно и пролетно ми стана, Васе! Много образно си описала прехода между зимата и пролетта! Поздрав и от мен!
  • Ех, откога я чакам и аз тази пролет... Поздрави, Васе!
  • Пролетта е сезон на пробуждането,на соковете тръгнали от земята към небето... Те носят цветни аромати,които съзряват в плодове.Браво! Уловени са метаморфозите в природата и в чувствата.😍
  • Отлично предаваш очакването на пролетта, Васи! Нали "и след най-дългата зима идва пролет!" П оздрав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...