Последни зимни напъни -
напразни.
Пълно е с кокичета-в градините,
в ръцете на момичета.
Капчуци капят още в зори,
снегът се разтопи.
Пързалката на локва стана
и гледа с пясъчни очи.
След ден-два ще се изпари.
На пролет замириса.
Сърцето тъжната си риза скъса
На лалето се усмихва.
Радост в душата му притихва.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени