14.03.2017 г., 20:45

Усещане за пролет

526 5 7

Последни зимни напъни - 

напразни. 

Пълно е с кокичета-в градините, 

в ръцете на момичета. 

 

 

Капчуци капят още в зори, 

снегът се разтопи. 

Пързалката на локва стана 

и гледа с пясъчни очи. 

 

След ден-два ще се изпари. 

 

На пролет замириса. 

Сърцето тъжната си риза скъса 

На лалето се усмихва. 

Радост в душата му притихва. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Образно и вълнуващо Васе, много силно!
  • Прекрасно и пролетно ми стана, Васе! Много образно си описала прехода между зимата и пролетта! Поздрав и от мен!
  • Ех, откога я чакам и аз тази пролет... Поздрави, Васе!
  • Пролетта е сезон на пробуждането,на соковете тръгнали от земята към небето... Те носят цветни аромати,които съзряват в плодове.Браво! Уловени са метаморфозите в природата и в чувствата.😍
  • Отлично предаваш очакването на пролетта, Васи! Нали "и след най-дългата зима идва пролет!" П оздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...