Усещане за пролет
Утихна зимата – дали си тръгва?
Зад ъгъла наднича пролетта.
Под стъпките ледът със звън се пука
превръща се във вадичка вода.
Небето ту е мрачно, те светлее,
под слънчев лъч проблясва синева,
а Малък Сечко тихичко се смее,
че може пак да завали снегът.
Но цъфнаха кокичетата бели
и нежно ги погалваме с очи.
За пролетта чаровна закопнели
събуждат се в душите ни мечти,
за слънце и за нежността, която
ще бликне пак във пролетния ден
и ще туптят препълнени сърцата
със топлина дошла за теб и мен…
Почакай пролет, че е още зима.
В улиците изтича с трясък тя,
макар студена своя чар си има,
а ти за нас ще си добре дошла!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены
