Усет
на Светльо
Трептяща вейка,
отчупена от ствола.
Това ли съм - не знам.
Но чувствам всеки
полъх нежен като
погалване с ръка.
Ухание на бор
изпълва ме с трепет.
Вплетена в ствола,
долавям ударите
на сърце.
Поела порива му нежен,
поглеждам към върха.
И виждам -
клоните надвесени
над мен -
две милващи ръце.
Обгръщам го отново,
изпитала любов
и давам част от мен на теб.
Усетила те като ствол.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Все права защищены
