29.04.2008 г., 18:55 ч.

Усет 

  Поезия » Любовна
465 0 3

 

                            на Светльо

 

                Трептяща вейка,

                отчупена от ствола.

                Това ли съм - не знам.

                Но чувствам всеки

                полъх нежен като

                погалване с ръка.

                Ухание на бор

                изпълва ме с трепет.

                Вплетена в ствола,

                долавям ударите

                на сърце.

                Поела порива му нежен,

                поглеждам към върха.

                И виждам -

                клоните надвесени

                над мен -

                две милващи ръце.

                Обгръщам го отново,

                изпитала любов

                и давам част от мен на теб.

                Усетила те като ствол.

      

 

               

               

                                                            

© Валентина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??