Усет
на Светльо
Трептяща вейка,
отчупена от ствола.
Това ли съм - не знам.
Но чувствам всеки
полъх нежен като
погалване с ръка.
Ухание на бор
изпълва ме с трепет.
Вплетена в ствола,
долавям ударите
на сърце.
Поела порива му нежен,
поглеждам към върха.
И виждам -
клоните надвесени
над мен -
две милващи ръце.
Обгръщам го отново,
изпитала любов
и давам част от мен на теб.
Усетила те като ствол.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
