на Светльо
Трептяща вейка,
отчупена от ствола.
Това ли съм - не знам.
Но чувствам всеки
полъх нежен като
погалване с ръка.
Ухание на бор
изпълва ме с трепет.
Вплетена в ствола,
долавям ударите
на сърце.
Поела порива му нежен,
поглеждам към върха.
И виждам -
клоните надвесени
над мен -
две милващи ръце.
Обгръщам го отново,
изпитала любов
и давам част от мен на теб.
Усетила те като ствол.
© Валентина All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
