на Светльо
Трептяща вейка,
отчупена от ствола.
Това ли съм - не знам.
Но чувствам всеки
полъх нежен като
погалване с ръка.
Ухание на бор
изпълва ме с трепет.
Вплетена в ствола,
долавям ударите
на сърце.
Поела порива му нежен,
поглеждам към върха.
И виждам -
клоните надвесени
над мен -
две милващи ръце.
Обгръщам го отново,
изпитала любов
и давам част от мен на теб.
Усетила те като ствол.
© Валентина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
