17 апр. 2009 г., 20:12

Усетено...

794 0 16

Не се превръщай приживе във спомен -

живей мига –

изцяло и докрай.

Вдън земя хвърли везни и дроби -

кой ти дължи... кому какво си дал...

Животът е стихия, но не влизай

във бързея на лудия порой.

Бъди добър моряк с едничка риза.

И тя ще е ненужна

при завой...

А на брега е пълно със съблазни.

Недей накланя кораба и с грам!


Осанката изчистена опазвай –

във слънчев ден не слагай дъждобран.

Живей мига. Мига за всеки даден.

А споменът върви. Но е след нас.

Оазисът в морето е измамен...


Помни вълните кой премина бос.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за присъствието и хубавите пожелания, Нели!
    Щастливи празници!
  • Чудесно е! А колко хубаво пожелание от Владимир! Присъединявам се към него!
  • !!!
    Ти си чудесен, Римпо!
    ----
    Струва си да се замислим?...
    Благодаря ти, Идеми!
    -----
    Благодаря ти, че отдели от времето си, Ина!
  • "Помни вълните кой премина бос"
    !!!
    Поздрави
  • А как да не влезеш в пороя, когато искаш мига? Добър съвет, труден за изпълнение. Оазисите винаги привличат...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....