Усетих те, любов!
Усетих те, любов,
когато се завърна,
в ден обикновен.
Не беше сън,
а гръм в небето задържан.
Усетих топлите ти устни
и всички други – нежелани,
изчезнаха безлични.
Усетих те в моето легло,
полегна уморено,
раната изчезна и
тялото ми съживено се отпусна.
Усетих те в розов храст, в ухаещ люляк.
Загърна ме с топлия южняк
и рояк пърхащи в стомаха пеперуди.
Всичко в мен пробуди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
