Усетих те, любов,
когато се завърна,
в ден обикновен.
Не беше сън,
а гръм в небето задържан.
Усетих топлите ти устни
и всички други – нежелани,
изчезнаха безлични.
Усетих те в моето легло,
полегна уморено,
раната изчезна и
тялото ми съживено се отпусна.
Усетих те в розов храст, в ухаещ люляк.
Загърна ме с топлия южняк
и рояк пърхащи в стомаха пеперуди.
Всичко в мен пробуди.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
