Усетих те, любов,
когато се завърна,
в ден обикновен.
Не беше сън,
а гръм в небето задържан.
Усетих топлите ти устни
и всички други – нежелани,
изчезнаха безлични.
Усетих те в моето легло,
полегна уморено,
раната изчезна и
тялото ми съживено се отпусна.
Усетих те в розов храст, в ухаещ люляк.
Загърна ме с топлия южняк
и рояк пърхащи в стомаха пеперуди.
Всичко в мен пробуди.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
