Bloom (Веси Василева)
37 307
19 апр. 2012 г., 22:59

Усмихнах си небето 

  Поэзия
1118 0 10

Изпъстрих си небето със цветя,

оплетох му оранжеви пантофки.

Извих му диадема от дъга

и люлка от мечти му вързах ловко.

 

По стълбичка от цветен бял прашец

качих се да достигна звездопада,

нанизах му герданче на конец

от сребърни звездички - за награда.

 

От Слънчовите галещи лъчи

направих си пътечка озарена,

та в мигове, когато ми горчи,

да стигам до небето преродена.

 

А то да ме прегръща в благослов.

Усмивката вълшебна на дъгата

да ме изпълва с нежност и любов,

от извора да пия на зората.

 

И цвят по цвят небето да блести,

да се засмее в приказност сърдечна,

да се огледа в моите очи

и цветния му смях да грее вечно.

                                   Bloom

 

 

© Веси Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??