Усмихнах си небето
Изпъстрих си небето със цветя,
оплетох му оранжеви пантофки.
Извих му диадема от дъга
и люлка от мечти му вързах ловко.
По стълбичка от цветен бял прашец
качих се да достигна звездопада,
нанизах му герданче на конец
от сребърни звездички - за награда.
От Слънчовите галещи лъчи
направих си пътечка озарена,
та в мигове, когато ми горчи,
да стигам до небето преродена.
А то да ме прегръща в благослов.
Усмивката вълшебна на дъгата
да ме изпълва с нежност и любов,
от извора да пия на зората.
И цвят по цвят небето да блести,
да се засмее в приказност сърдечна,
да се огледа в моите очи
и цветния му смях да грее вечно.
Bloom
© Веси Василева All rights reserved.
