12 мар. 2011 г., 18:03
Защо ли се бавиш, усмихната пролет,
дяволито зад хълма надничаш напук,
и ето зад слънцето, облаци пори
ятото щъркели, пристигнало тук.
В морето оглежда се слънчице палаво,
закачливо наднича зад облака син,
сякаш детенце, пакост направило,
скрито виновно зад стария скрин.
Аз чакам да дойдеш отново усмихната,
с усмивка на влюбено, младо момче,
с чар на девойка нежно притихнала,
с чуруликане весело на сиво врабче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация