12 мар. 2011 г., 18:03

Усмихната пролет

1K 0 10

Защо ли се бавиш, усмихната пролет,
дяволито зад хълма надничаш напук,
и ето зад слънцето, облаци пори
ятото щъркели, пристигнало тук.
В морето оглежда се слънчице палаво,
закачливо наднича зад облака син,
сякаш детенце, пакост направило,
скрито виновно зад стария скрин.
Аз чакам да дойдеш отново усмихната,
с усмивка на влюбено, младо момче,
с чар на девойка нежно притихнала,
с чуруликане весело на сиво врабче.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато пролетта е толкова голяма, че да се събере в детското сърце, когато казва то с усмивка мамо, това е толкова добре ... поздрав за красотата с която пишеш
  • Благодаря ви от все сърце!
  • Всички я очакваме. Хареса ми твоя стих! Поздрав!
  • Много хубав стих!
  • Скоро, Вал!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...