Защо ли се бавиш, усмихната пролет,
дяволито зад хълма надничаш напук,
и ето зад слънцето, облаци пори
ятото щъркели, пристигнало тук.
В морето оглежда се слънчице палаво,
закачливо наднича зад облака син,
сякаш детенце, пакост направило,
скрито виновно зад стария скрин.
Аз чакам да дойдеш отново усмихната,
с усмивка на влюбено, младо момче,
с чар на девойка нежно притихнала,
с чуруликане весело на сиво врабче.
© Валка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
