... И в сивотата на бялата къща се вглеждат.

С уста натежала "сбогом" не могат да кажат

на своето минало. Бъдеще скрито и плашещо,

не зарад друго, а просто за туй,

че няма да има картина отново рисувана.

Спомени вехнат във времето,

 в главите се сблъскват ехтежи от мисли.

И сътворяват думи чудати в минало време,

грешки повтарят,  минали грешки, нарочно,

за да очистят душите си.

 ... И започват пак да творят усмивки

от своето минало. А бъдеще нямат,

то отдавна залязло е. Но някак го дирят край себе си,

не зарад друго, а просто за туй,

че без него са празни и да рисуват не могат.