"Усмихни се"
... И в сивотата на бялата къща се вглеждат.
С уста натежала "сбогом" не могат да кажат
на своето минало. Бъдеще скрито и плашещо,
не зарад друго, а просто за туй,
че няма да има картина отново рисувана.
Спомени вехнат във времето,
в главите се сблъскват ехтежи от мисли.
И сътворяват думи чудати в минало време,
грешки повтарят, минали грешки, нарочно,
за да очистят душите си.
... И започват пак да творят усмивки
от своето минало. А бъдеще нямат,
то отдавна залязло е. Но някак го дирят край себе си,
не зарад друго, а просто за туй,
че без него са празни и да рисуват не могат.
© Криста All rights reserved.
