enigmaaz (Марина Късметлийска)
21 34
16 февр. 2011 г., 16:36

Усмихвайки се на света 

  Поэзия » Пейзажная
1375 0 6

Аз ще  отида там,  където буките векуват...
Където слънце ярко свети,  болката лекува.
Където самодивите танцуват нощем

на зелената поляна...


Където има радост,  светлина,

 а  болка и тъга там  няма.
И там ще легна аз, 

 сред маргаритки белоснежни.


Ще слушам песните, 

които ми нашепва вятър нежно,
а облаци над мене ще се носят като приказни къдели,

познали и тъга, и светлина,

 къде ли не летели.


Във унисон ще бъда със земята.

Ще бъда част от въздуха, цветята...
И там сред леката тъма,

 най-сетне ще си бъда у дома!

© Марина Късметлийска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав блян...
  • Харесах!Понякога и аз искам да бъда там!
  • Много нежно и вдъхновяващо!
  • Привет!
    "Аз ще отида там, където буките векуват..."
    Искам и аз някой ден да се потопя в дебрите на Балкана, тогава и само тогава ще си бъда у дома всред онази лека тъма....
    Поздравления за написаното!!!!
    И като малък поздрав Ви изпращам ето тази песен:
    http://www.youtube.com/watch?v=9YANZfT2248
  • Природата е нашият вечен и красив дом. Всички трябва да го обичаме, както ти го обичаш и да го пазим. Поздрав.
  • Красиво!
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
Предложения
: ??:??